Какво е кинематографичен кадър

Въпросът е много труден за отговор, но нека да разгледаме няколко основни неща, които трябва да имаме предвид всеки път, когато настройваме камерите си, за да разкажем история.

 ТОНАЛЕН ДИАПАЗОН 

Стоп кадър от домашната работа на Таня Недева / Работа с естествена светлина

Телевизори, монитори и всякакви други устройства за движещи се изображения особено ако не са HDR не могат да възпроизвеждат толкова широк динамичен диапазон, колкото всъщност виждаме в реалния живот. Затова винаги трябва да се опитваме да извлечем максимума от контраста, като включваме в кадъра поне една област от най-черното черно и една от най-бялото бяло, с добро разпределение на всички тонове между тях.

Контрастът прави изображението по-богато и също така по-лесно за интерпретиране от мозъка на зрителя. Както всяко правило обаче е напълно възможно да го нарушите, ако имате конкретна цел. Например, може да искате да заснемете сцена в затвор изцяло в нисък ключ и да дадете приоритет на тъмните тонове, така че, когато затворникът избяга на дневна светлина, зрителят да усети въздействието на светлината и това да придаде стойност на историята. 

Тоналното разпределение има огромно влияние върху настроението в сцената, и не само. Какво всъщност е тонален диапазон и как да интерпретираме тоналностите в кадъра? На една от лекциите по време на уъркшопа “Светлина, контраст и цвят” ще говорим с подробности по темата ще подкрепим казаното с примери.

ЦВЕТОВИ СХЕМИ

Стоп кадър от домашната работа на Александра Караджова / Работа с цветни схеми и цвят

Откакто Исак Нютон изобретява цветното колело през 1704 г., художниците са създали няколко цветови схеми, които могат да предизвикат различни чувства. Най-често срещаните в кинематографията са допълващи се и аналогични цветни схеми. 

Допълнителна цветова схема използва два нюанса от противоположните страни на колелото за максимален цветови контраст, ефект и жизненост. Аналогична цветова схема използва нюанси, съседни един на друг на колелото за хармоничен или подтискащ ефект. На уъркшопа “Светлина, контраст и цвят” ще говорим в подробности за всички тях, ще практикуваме и ще учим за въздействието на цвета в кадъра.

Стоп кадър от домашната работа на Радослав Радославов / Работа с цветни схеми и цвят

КАДРИРАНЕ

Стоп кадър от домашната работа на Галин Банчев / Работа с естествена светлина

Правилото на третините, например, има за цел да създаде балансиран образ, но какво ще стане, ако не искате балансиран образ? Поставянето на герой в необичайна част от кадъра, както често може да видим в Mr. Robot, може да бъде силно обезпокоително и да казва много за състоянието и начина на мислене на героя. Винаги можем да нарушим правилата, но както вече знаем, това се прави с цел. 

Като например нарушаването им в един кадър, за да накарате зрителя да го забележи, или нарушаването им фино, но последователно през целия филм, за да насочите подсъзнателно публиката към героя или черта на характера му. Това е кинематографичната техника, която изгражда историята и помага на кинематографа да визуализира идеята на режисьора.

Що се отнася до движенията на камерата, някои смятат, че те винаги трябва да бъдат мотивирани. Някои обичат да са изразителни. Някои просто обичат да движат камерата напред-назад, за да добавят енергия към сцената. В крайна сметка, докато движението помага да потопи зрителя в историята, а не да го разсейва, то изпълнява целта си. Но това е тема на един друг уъркшоп за кинематографи “”Визуална перспектива”.

ДЪЛБОЧИНА

Стоп кадър от домашната работа на Таня Недева / Работа с естествена светлина

Тъй като киното и телевизията обикновено са моноскопични медии, често трябва да компенсираме плоското изображение, чрез изкуствено добавяне на дълбочина в кадъра. Обикновено това става чрез осветление – използване на фоново осветление за изрязване на слой от фона, използване на цвят за разделяне на слоеве или редуване на светли и тънки слоеве. Хейза и движението на камерата също могат да се използват за създаване на по-голямо усещане за дълбочина, както и изборът на обектив (без значение дали ще използваме широк обектив, който преувеличава перспективата, или дълъг обектив, който изважда фона извън фокус и компресира изображението).

Резултатът е не само въздействие, но и яснота, която гарантира, че зрителят ще е въвлечен в историята и няма да си отвлече вниманието, опитвайки се да разбере какво вижда. Както споменах по-горе, правилата може да се нарушават оправдано, понякога може да искате точно обратното, да дезориентирате зрителя или да го накарате да мисли, за да намери важния елемент в кадъра. За всички тези инструменти, с които един визуален артист трябва да умее да борави, ще говорим подробно на уъркшопа, и не е само. Ще практикуваме и ще видим в реално време резултата от тях. 

Стоп кадър от домашната работа на Радослав Радославов / Работа с цветни схеми и цвят

ИСТОРИЯ И ХАРАКТЕР

Зад кадър, по време на практическите задачи - част от програмата на уъркшопът ‘'Светлина, контраст и цвят''. пролет 2022г.

Както винаги казвам, най-важното е, че всеки аспект на кадъра трябва да работи за разказване на историята, разкриване или подобряване на характера и предаване на правилното цялостно настроение. Това може да се постигне, използвайки кинематографични техники, част от които споменах по-горе. Възможностите са безкрайни и по-време на уъркшопа “Светлина, контраст и цвят” ще практикуваме и разгледаме в подробности най- важните инструменти и техники, използвани от майсторите в киното. 

Защо уъркшопа “Светлина, контраст и цвят”, е полезен и за фотографите

Кинематографичната фотография прави крачка отвъд заснемането на това, което виждаме – тя улавя това, което чувстваме. Кинематографичната фотография надхвърля границите на обикновената визуализация; навлиза в сферата на емоциите и разказите.Тя улавя неизказаното, чувствата и историите, скрити в един кадър. По време на уъркшопа “Светлина, контраст и цвят”. Ще научите как можете да предадете тези разкази през своя обектив.

Кадър реализиран от Борислав Данчов - участник в първия уъркшоп “Светлина, контраст и цвят’’.